Припада слънцето залязващо...
Обагрено във кървавочервено... Колабира...
И пак небето е оловносиво, смазващо...

Вали като в роман на Маркес... Непрестанно...
Това е времето за размисъл и за оценка...
Вглъбяваш се и помъдряваш - колкото и да изглежда странно...

Онази невидима сила, която движи света -
е най-силното и възвишено чувство в живота!
Емоция, обвита в загадъчност... Тя твори чудеса...