Постинг
21.01.2009 16:48 -
"Самота"
Автор: elen4e
Категория: Изкуство
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2009 14:58
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 04.12.2009 14:58
Почука някой тази вечер на вратата...
Отворих и огледах се, но никой не видях...
Тогава я познах - до болка моята позната - самотата...
Тя гмурна се дълбоко в мене и прескочи моя праг...
Неканена тя влезе и се настани
във най-сакралните ми кътчета на моята душа...
Погледнах я без страх и тихо казах: "Остани!
За кой ли път - Добре си ми дошла!"
Във въздуха пространството увисна
и чувства хиляди ме връхлетяха...
Объркаха те всички мои мисли,
ала съзрях тогава в самотата красотата...
Че туй дълбоко състояние
на търсещия винаги човек -
разравя с пръсти същността му и помага му,
за да излезе той от пътя си нелек -
когато чувства се сред чужди свой
и чужд сред свои... Самотата е крещяла...
Когат умира всеки ден по малко и във него
тя - самотата - е горяла и боляла...
Тогаз разбираш ти, че самотата -
човешко и нормално чувство е, тъй както и тъгата...
Ала без нея нямаше да сме познали любовта
със неповторимия си и разтърсващ вкус!
И точно самотата ни помага да излезем от пасивността,
да устремим се пак напреде и да търсим любовта!
Понякога и любовта боли...
Но всеки предпочита болка от любов!
Стани сега ти Самота! И си тръгни!
И благодаря все пак, че даде сили ми за нов живот!
Елена Sun Найденова
Отворих и огледах се, но никой не видях...
Тогава я познах - до болка моята позната - самотата...
Тя гмурна се дълбоко в мене и прескочи моя праг...
Неканена тя влезе и се настани
във най-сакралните ми кътчета на моята душа...
Погледнах я без страх и тихо казах: "Остани!
За кой ли път - Добре си ми дошла!"
Във въздуха пространството увисна
и чувства хиляди ме връхлетяха...
Объркаха те всички мои мисли,
ала съзрях тогава в самотата красотата...
Че туй дълбоко състояние
на търсещия винаги човек -
разравя с пръсти същността му и помага му,
за да излезе той от пътя си нелек -
когато чувства се сред чужди свой
и чужд сред свои... Самотата е крещяла...
Когат умира всеки ден по малко и във него
тя - самотата - е горяла и боляла...
Тогаз разбираш ти, че самотата -
човешко и нормално чувство е, тъй както и тъгата...
Ала без нея нямаше да сме познали любовта
със неповторимия си и разтърсващ вкус!
И точно самотата ни помага да излезем от пасивността,
да устремим се пак напреде и да търсим любовта!
Понякога и любовта боли...
Но всеки предпочита болка от любов!
Стани сега ти Самота! И си тръгни!
И благодаря все пак, че даде сили ми за нов живот!
Елена Sun Найденова
Няма коментари
