Страстната седмица е цялата седмица преди Великден. Тя символизира последните дни на Христос преминали в страдания и болка. Всеки ден се нарича “велик” и в църквите се извършват специални служби.

Велики понеделник е денят, в който Христос влиза в Йерусалимския храм, който е пълен с търговци, разгневява се и ги пропъжда, защото храмът е място за молитви, а не за търговия. В този ден се размишлява над образа на безплодната смокиня, символ на човешката душа. която не познава молитвата и разкаянието.

На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Разказва притчата за десетте мъдри девици и притчата за талантите. В този ден той изрича пророчества за съдбата на Йерусалим.

Велика сряда е денят, в който се провежда Тайната вечеря на Христос с Апостолите, на която той им казва, че един от тях ще го предаде. И наистина същата вечер Юда го предава.

На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син.

Велики петък е денят на Христовите страдания. Денят, в който той смирено приема смъртта, за да изкупи греховете на цялото човечество.

На Велика събота майката на Исус, Света Богородица го оплаква заедно с няколко жени, носещи миро. Исус е погребан, а гроба му запечатан и пред него е поставена стража.

В неделя на Великден Христос възкръснал, за да върне надеждата у хората.Заслужаваме ли я? Търсим ли Доброто, умножаваме и разпространяваме ли вярата си? Готови ли сме да се лишим от нещо (макар и незначително) материално в името на съпричастността към мъките на Сина Божий?Нека бъдем по-добри и човечни...